Картина на Жорж Папазов вече е в колекцията на центъра „Жорж Помпиду“
Първата картина от Жорж Папазов вече е в сбирката на Националния музей за съвременно изкуство в Париж, известен още като център „ Жорж Помпиду “, оповестява кураторът, критик и историк на изкуството Мария Василева, представена от Българска телеграфна агенция.
Успешно приключи една сага с вяра за започването на друга, доста по-голяма и оптимистична, разяснява тя в обществените мрежи.
„ Всичко стартира преди една година, когато директорът Ксавие Ре беше в България по покана на Френския институт и персонално на Ирина Петреску (аташе по културните въпроси във Френския институт, в България – бел. ред.), и посети изложбата „ Жорж Папазов – осветителят “ в Националната изложба (куратор е Мария Василева – бел. ред.). След направения от мен тур в експозицията, той беше откровено впечатлен от творчеството на художника и изрече голямото си страдание, че музеят не има негови произведения. Още тогава, в персонален диалог сред него и колекционера Георги Василев, чиято сбирка изграждаше гръбнака на изложбата, започнаха договарянията за подаяние на една творба на френския музей “, споделя Василева.
„ Мечтание “ на Жорж Папазов. Снимка Българска телеграфна агенция
По думите ѝ професионалният развой по избора на картината е минал през деликатно проучване на сбирката – персонално от шефа и от експерти по сюрреализъм.
„ В последна сметка, изборът се спря на „ Мечтание “, 1925, маслени бои и пясък на платно, 72,5 x 60 cм, подписана и датирана. През тази седмица Комисията по банкет на нови произведения в сбирката на музея е одобрила и приела картината и тя към този момент е част от фонда “, добавя Мария Василева.
Обяснява, че изборът на картината от страна на музея е основан на опцията за нейната сполучлива интеграция във към този момент съществуващата сбирка и осветляването на името на Жорж Папазов като един от най-видните представители на сюрреализма и на международното изкуство от първата половина на ХХ-и век.
Жорж Папазов е роден на 2 февруари 1894 година в Ямбол, в фамилията на търговци. През 1917-1918 година е изпратен да учи парково инженерство в Прага. Това обаче не го влече и по тази причина през 1918 година се открива в Мюнхен, Германия, където постъпва в школата на Ханс Хофман.
От 1924 година е в Париж, Франция. Покровителствала го е изложба „ Вавен – Распай “, чийто притежател – швейцарският стихотворец и публицист Макс Берже, купува първите му произведения. Още на идната година, Жорж Папазов излага свои творби в Салона на самостоятелните. През 1926 година взе участие в първата галерия на сюрреалистите, дружно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „ Танцът в изкуството “, дружно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година, негови произведения са включени в Салона на модерното изкуство, в Бруклин, Съединени американски щати. Когато през 1925 година групата поети, отпред с Анре Бретон, го канят да подпише Манифеста на сюрреализма, Жорж Папазов отхвърля, тъй като не желае да принадлежи към никоя школа. Художникът не приема ролята на забележимата действителност и построява нов свят в картините си, като отхвърля напълно дотогавашния живописен опит, с което шокира европейския хайлайф. Заради своя принос в изкуството на дадаизма и сюрреализма, той е присъединен към „ Парижката школа “.
През 1933 година подрежда галерия в Стокхолм, Швеция, в Музея на модерното изкуство. През 1935 година излага в Прага. Експресионистът Оскар Кокошка споделя, че изкуството на Жорж Папазов се приема в Париж като независима клонка на актуалната живопис.
Жорж Папазов в никакъв случай не прекъсва връзките с родната си. Кореспондира си с писателя Светослав Минков, Елисавета Багряна и други. Приживе провежда четири независими изложения в България – през 1919, 1928, 1934 и 1938 г.
През 80-те години на 20-и век в България са показани две изложения с негови произведения. Едната е през 1982 година в Галерията на Съюза на българските художници, на ул. „ Шипка “ 6, където са изложени творби, владеене на български музеи и колекционери. Втората експозиция е през 1988 година в художествената изложба на фондация „ Св. св. Кирил и Методий “ с произведения от фонда на музея „ Пти пале “.
Папазов е издал седем книги, съвсем всичките биографични. Първата му книга „ Паскин! Паскин! Аз съм! “ е спомен епитафия. През 1971 година излиза книгата „ Постъпките на художника “, в която Папазов написа: „ Изкуството ми не е ребус или проблем самичък за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето ентусиазъм и орис. В реалност аз бях и си оставам самостоятелен художник “. Единствената му небиографична книга – „ Париж. Творчество и орис на велики художници “, е издадена в България през 1938 година
Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс, Франция. По негова воля, прахът му е разпилян над Средиземно море.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Успешно приключи една сага с вяра за започването на друга, доста по-голяма и оптимистична, разяснява тя в обществените мрежи.
„ Всичко стартира преди една година, когато директорът Ксавие Ре беше в България по покана на Френския институт и персонално на Ирина Петреску (аташе по културните въпроси във Френския институт, в България – бел. ред.), и посети изложбата „ Жорж Папазов – осветителят “ в Националната изложба (куратор е Мария Василева – бел. ред.). След направения от мен тур в експозицията, той беше откровено впечатлен от творчеството на художника и изрече голямото си страдание, че музеят не има негови произведения. Още тогава, в персонален диалог сред него и колекционера Георги Василев, чиято сбирка изграждаше гръбнака на изложбата, започнаха договарянията за подаяние на една творба на френския музей “, споделя Василева.
„ Мечтание “ на Жорж Папазов. Снимка Българска телеграфна агенция По думите ѝ професионалният развой по избора на картината е минал през деликатно проучване на сбирката – персонално от шефа и от експерти по сюрреализъм.
„ В последна сметка, изборът се спря на „ Мечтание “, 1925, маслени бои и пясък на платно, 72,5 x 60 cм, подписана и датирана. През тази седмица Комисията по банкет на нови произведения в сбирката на музея е одобрила и приела картината и тя към този момент е част от фонда “, добавя Мария Василева.
Обяснява, че изборът на картината от страна на музея е основан на опцията за нейната сполучлива интеграция във към този момент съществуващата сбирка и осветляването на името на Жорж Папазов като един от най-видните представители на сюрреализма и на международното изкуство от първата половина на ХХ-и век.
Жорж Папазов е роден на 2 февруари 1894 година в Ямбол, в фамилията на търговци. През 1917-1918 година е изпратен да учи парково инженерство в Прага. Това обаче не го влече и по тази причина през 1918 година се открива в Мюнхен, Германия, където постъпва в школата на Ханс Хофман.
От 1924 година е в Париж, Франция. Покровителствала го е изложба „ Вавен – Распай “, чийто притежател – швейцарският стихотворец и публицист Макс Берже, купува първите му произведения. Още на идната година, Жорж Папазов излага свои творби в Салона на самостоятелните. През 1926 година взе участие в първата галерия на сюрреалистите, дружно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „ Танцът в изкуството “, дружно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година, негови произведения са включени в Салона на модерното изкуство, в Бруклин, Съединени американски щати. Когато през 1925 година групата поети, отпред с Анре Бретон, го канят да подпише Манифеста на сюрреализма, Жорж Папазов отхвърля, тъй като не желае да принадлежи към никоя школа. Художникът не приема ролята на забележимата действителност и построява нов свят в картините си, като отхвърля напълно дотогавашния живописен опит, с което шокира европейския хайлайф. Заради своя принос в изкуството на дадаизма и сюрреализма, той е присъединен към „ Парижката школа “.
През 1933 година подрежда галерия в Стокхолм, Швеция, в Музея на модерното изкуство. През 1935 година излага в Прага. Експресионистът Оскар Кокошка споделя, че изкуството на Жорж Папазов се приема в Париж като независима клонка на актуалната живопис.
Жорж Папазов в никакъв случай не прекъсва връзките с родната си. Кореспондира си с писателя Светослав Минков, Елисавета Багряна и други. Приживе провежда четири независими изложения в България – през 1919, 1928, 1934 и 1938 г.
През 80-те години на 20-и век в България са показани две изложения с негови произведения. Едната е през 1982 година в Галерията на Съюза на българските художници, на ул. „ Шипка “ 6, където са изложени творби, владеене на български музеи и колекционери. Втората експозиция е през 1988 година в художествената изложба на фондация „ Св. св. Кирил и Методий “ с произведения от фонда на музея „ Пти пале “.
Папазов е издал седем книги, съвсем всичките биографични. Първата му книга „ Паскин! Паскин! Аз съм! “ е спомен епитафия. През 1971 година излиза книгата „ Постъпките на художника “, в която Папазов написа: „ Изкуството ми не е ребус или проблем самичък за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето ентусиазъм и орис. В реалност аз бях и си оставам самостоятелен художник “. Единствената му небиографична книга – „ Париж. Творчество и орис на велики художници “, е издадена в България през 1938 година
Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс, Франция. По негова воля, прахът му е разпилян над Средиземно море.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ